Ти си много далече – през гора от мечти,
но от сутрин до вечер твоят глас ми шепти.
И понесен от вятър, и окъпан от дъжд,
той лети над земята, напоен с твоя дъх.
Аз го слушам и чезна. Любовта ми расте.
Слънчев лъч върху бездна път ми сочи към теб.
© Елица Ангелова Всички права запазени