Ти си много далече – през гора от мечти,
но от сутрин до вечер твоят глас ми шепти.
И понесен от вятър, и окъпан от дъжд,
той лети над земята, напоен с твоя дъх.
Аз го слушам и чезна. Любовта ми расте.
Слънчев лъч върху бездна път ми сочи към теб.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up