Като сън...
С поглед вземам
твоята ръка,
преди да я погаля
с уморени длани.
В очите блясва
мъничка сълза.
Пътища изминати...
Пътеките мечтани!
Там слънцето
в зениците наднича
и смях лудува
по зелените поляни...
Не! Изобщо не сънувам...
Ти пак си същото
момиче!
Б.Калинов 13.05.2010г.
Пловдив
http://www.playcast.ru/view/1226886/44437f9833165716a91dea8314dfbdb01cea6389pl
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борис Калинов Всички права запазени
