като сън ме преживявай

дакота (Дакота)
152 364

25.03.2007 г., 1:36 ч.

Поезия

501 0 2

Уморено те обикнах -

връщах се от дълго бягство.

Огънят ми бе изстинал

във пеща на водопадите.

Тъпчех по вълни от грозде

в кръг от цветове на амбра.

Камък в пазвата затворих -

мълчалива се изстрадах.

Уморено те обикнах -

като люлчина представа.

Плът в насита, търпеливо

на случайност ме предаде.

Над земята се люлея.

Клон - над пътя изоставен.

Праг със брадвата уцелих,

рана съм от сринат навес.

В скок към свободата

паднах .

Мъст горчива -

скут на лудост!

(Като сън ме преживявай -

през пролуки от събуждане...)

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.