като сън ме преживявай
Уморено те обикнах -
връщах се от дълго бягство.
Огънят ми бе изстинал
във пеща на водопадите.
Тъпчех по вълни от грозде
в кръг от цветове на амбра.
Камък в пазвата затворих -
мълчалива се изстрадах.
Уморено те обикнах -
като люлчина представа.
Плът в насита, търпеливо
на случайност ме предаде.
Над земята се люлея.
Клон - над пътя изоставен.
Праг със брадвата уцелих,
рана съм от сринат навес.
В скок към свободата
паднах .
Мъст горчива -
скут на лудост!
(Като сън ме преживявай -
през пролуки от събуждане...)
© Дакота All rights reserved.
