Mar 25, 2007, 1:36 AM

като сън ме преживявай 

  Poetry
524 0 2

Уморено те обикнах -

връщах се от дълго бягство.

Огънят ми бе изстинал

във пеща на водопадите.

 

Тъпчех по вълни от грозде

в кръг от цветове на амбра.

Камък в пазвата затворих -

мълчалива се изстрадах.

 

Уморено те обикнах -

като люлчина представа.

Плът в насита,  търпеливо

на случайност ме предаде.

 

Над земята се люлея.

Клон - над пътя изоставен.

Праг със брадвата уцелих,

рана съм от сринат навес.

 

В скок към свободата

паднах .

Мъст горчива -

скут на лудост!

 (Като сън  ме преживявай -

през пролуки от събуждане...)

© Дакота All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??