20.03.2007 г., 22:05

Като торнадо

782 0 4
Колко кратък е пътят към теб!
Само крачка и... ето ме.
Но и дълъг - като бездна е!
Само крачка разделя ни,
но ни спира страхът.
Неизвестност! Не знаем какво ще намерим.
Дали вяра и нежност,
приятелство и надежда?
Отново разбити илюзии, обида и грешка?!
Само крачка! Но няма я прошката!
Лъжа? Да!!! Лицемерие.
Обич? Всъщност отмъщение - прикрито.
Спокойно като в морски дълбини,
бушуващ ураган от вътре.
Запомнил минали мечти,
събрал останките по пътя...
КАТО ТОРНАДО!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Шопландия Софийска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...