Mar 20, 2007, 10:05 PM

Като торнадо

  Poetry
784 0 4
Колко кратък е пътят към теб!
Само крачка и... ето ме.
Но и дълъг - като бездна е!
Само крачка разделя ни,
но ни спира страхът.
Неизвестност! Не знаем какво ще намерим.
Дали вяра и нежност,
приятелство и надежда?
Отново разбити илюзии, обида и грешка?!
Само крачка! Но няма я прошката!
Лъжа? Да!!! Лицемерие.
Обич? Всъщност отмъщение - прикрито.
Спокойно като в морски дълбини,
бушуващ ураган от вътре.
Запомнил минали мечти,
събрал останките по пътя...
КАТО ТОРНАДО!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Шопландия Софийска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...