Mar 20, 2007, 10:05 PM

Като торнадо

  Poetry
791 0 4
Колко кратък е пътят към теб!
Само крачка и... ето ме.
Но и дълъг - като бездна е!
Само крачка разделя ни,
но ни спира страхът.
Неизвестност! Не знаем какво ще намерим.
Дали вяра и нежност,
приятелство и надежда?
Отново разбити илюзии, обида и грешка?!
Само крачка! Но няма я прошката!
Лъжа? Да!!! Лицемерие.
Обич? Всъщност отмъщение - прикрито.
Спокойно като в морски дълбини,
бушуващ ураган от вътре.
Запомнил минали мечти,
събрал останките по пътя...
КАТО ТОРНАДО!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Шопландия Софийска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...