Като трофей на стената
905
0
3
Чудя се - изплъзва ли ни се отново
или този път напук ще вземем да я уловим?
Изглеждa лесно - отваряш си очите и готово,
като трофей безценен на стената ще я окачим!
Къде ли, ами в стаята ни, празна вече -
ограбена от чуждите лъжи,
там, където щастие и мъка са думи толкова далече,
там, където тя винаги ще и принадлежи!
Ще изглежда странно - празна стая,
а само една вeщ на стената виси!
Всеки ще се чуди и накрая
отново ще посеят съмненията в сърцата ни!
Дали не трябва стаята да си остане празна -
за тях така е най-добре, нали?
Защо трофея да не махна, та само да ги дразня,
та какво им пука, все пак нас ще ни боли!
Да, нас ще ни боли, защото
тази вещ е всъщност любовта,
а стаята ни с врати отворени широко,
е стаята на моята и твоята душа!
или този път напук ще вземем да я уловим?
Изглеждa лесно - отваряш си очите и готово,
като трофей безценен на стената ще я окачим!
Къде ли, ами в стаята ни, празна вече -
ограбена от чуждите лъжи,
там, където щастие и мъка са думи толкова далече,
там, където тя винаги ще и принадлежи!
Ще изглежда странно - празна стая,
а само една вeщ на стената виси!
Всеки ще се чуди и накрая
отново ще посеят съмненията в сърцата ни!
Дали не трябва стаята да си остане празна -
за тях така е най-добре, нали?
Защо трофея да не махна, та само да ги дразня,
та какво им пука, все пак нас ще ни боли!
Да, нас ще ни боли, защото
тази вещ е всъщност любовта,
а стаята ни с врати отворени широко,
е стаята на моята и твоята душа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Танева Всички права запазени
Знаех си аз
