desito_t (Десислава Танева)
130 292
5.10.2007 г., 23:38 ч.

Като трофей на стената 

  Поезия
676 0 3
Чудя се - изплъзва ли ни се отново
или този път напук ще вземем да я уловим?
Изглеждa лесно - отваряш си очите и готово,
като трофей безценен на стената ще я окачим!

Къде ли, ами в стаята ни, празна вече -
ограбена от чуждите лъжи,
там, където щастие и мъка са думи толкова далече,
там, където тя винаги ще и принадлежи!

Ще изглежда странно - празна стая,
а само една вeщ на стената виси!
Всеки ще се чуди и накрая
отново ще посеят съмненията в сърцата ни!

Дали не трябва стаята да си остане празна -
за тях така е най-добре, нали?
Защо трофея да не махна, та само да ги дразня,
та какво им пука, все пак нас ще ни боли!

Да, нас ще ни боли, защото
тази вещ е всъщност любовта,
а стаята ни с врати отворени широко,
е стаята на моята и твоята душа!

© Десислава Танева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??