Като тъжният залез на дните...
Като тъжният залез на дните...
уморени, пресечните точки мълчат
и затихващо стенат в очите вълните.
Не вихруват, не тътнат и не бучат.
Като котка със девет живота,
любовта се преражда в живот,
девет месеца носена във утроба,
хиляди песни за нея звучат.
Носи лик на красивата синя небесност,
а телото и стройна, красива река...
тя изтича през моите пръсти,
недочакала да я изпея... да я родя.
уморени, пресечните точки мълчат
и затихващо стенат в очите вълните.
Не вихруват, не тътнат и не бучат.
Като котка със девет живота,
любовта се преражда в живот,
девет месеца носена във утроба,
хиляди песни за нея звучат.
Носи лик на красивата синя небесност,
а телото и стройна, красива река...
тя изтича през моите пръсти,
недочакала да я изпея... да я родя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
