Mar 26, 2007, 9:26 AM

Като тъжният залез на дните...

  Poetry
850 0 12
Като тъжният залез на дните...
уморени, пресечните точки мълчат
и затихващо стенат в очите вълните.
Не вихруват, не тътнат и не бучат.
Като котка със девет живота,
любовта се преражда в живот,
девет месеца носена във утроба,
хиляди  песни за нея звучат.
Носи лик на красивата синя небесност,
а телото и стройна, красива река...
тя изтича през моите пръсти,
недочакала да я изпея... да я родя.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...