13.09.2005 г., 11:05 ч.

Като в началото 

  Поезия
678 0 2
Няма нощи лунни и ефирни.
Няма утрини и светлина.
Мрак. Като в началото,
преди Бог да е създал света.
Къде е раят на земята,
ябълката да познаем.
Само ад и черна дупка,
зейнала зловещо в душата.
Вечното усещане за празнота
и защо е тази ненаситност,
този вълчи глад безкраен,
прогонващ всяка красота...

© Галя Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Важното е в теб да има светлина,дано ти стигне да огрееш и хората около себе си
  • Мрака е повече,Гале.Имаме нужда да осъзнаем светлината...тогава ще се запълни дупката в душата.Много добро стихо!Поздравче!
Предложения
: ??:??