13.09.2005 г., 11:05

Като в началото

861 0 2
Няма нощи лунни и ефирни.
Няма утрини и светлина.
Мрак. Като в началото,
преди Бог да е създал света.
Къде е раят на земята,
ябълката да познаем.
Само ад и черна дупка,
зейнала зловещо в душата.
Вечното усещане за празнота
и защо е тази ненаситност,
този вълчи глад безкраен,
прогонващ всяка красота...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галя Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Важното е в теб да има светлина,дано ти стигне да огрееш и хората около себе си
  • Мрака е повече,Гале.Имаме нужда да осъзнаем светлината...тогава ще се запълни дупката в душата.Много добро стихо!Поздравче!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...