Sep 13, 2005, 11:05 AM

Като в началото 

  Poetry
709 0 2
Няма нощи лунни и ефирни.
Няма утрини и светлина.
Мрак. Като в началото,
преди Бог да е създал света.
Къде е раят на земята,
ябълката да познаем.
Само ад и черна дупка,
зейнала зловещо в душата.
Вечното усещане за празнота
и защо е тази ненаситност,
този вълчи глад безкраен,
прогонващ всяка красота...

© Галя Николова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Важното е в теб да има светлина,дано ти стигне да огрееш и хората около себе си
  • Мрака е повече,Гале.Имаме нужда да осъзнаем светлината...тогава ще се запълни дупката в душата.Много добро стихо!Поздравче!
Random works
: ??:??