Sep 13, 2005, 11:05 AM

Като в началото

Poetry

864 0 2

Няма нощи лунни и ефирни.
Няма утрини и светлина.
Мрак. Като в началото,
преди Бог да е създал света.
Къде е раят на земята,
ябълката да познаем.
Само ад и черна дупка,
зейнала зловещо в душата.
Вечното усещане за празнота
и защо е тази ненаситност,
този вълчи глад безкраен,
прогонващ всяка красота...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

zara (Здравка Маринова)

Важното е в теб да има светлина,дано ти стигне да огрееш и хората около себе си

2005-09-13T21:17:52+03:00
vesi-lina (Веска Алексиева)

Мрака е повече,Гале.Имаме нужда да осъзнаем светлината...тогава ще се запълни дупката в душата.Много добро стихо!Поздравче!

2005-09-13T16:22:43+03:00

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0