14.01.2009 г., 8:52

Като в приказка

877 0 6
В един ресторант
с турска кухня,
двама много познати
се вкусваха.
Той и погали с ръка
бедрото,
тя добре го разбра,
защото
бяха двама сами
на масата,
а очите им, влюбени,
бляскаха.
Той в сърцето си
я усещаше,
беше пламък горящ
от свещите.
Тя трептеше 
като коприна.
Случи и се
и тази година...
После роза 
зави ги двама.
Какво се случи?
Да кажа - няма.
Чудото видя 
само небето:
Любов
между момичето и момчето...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Първите 4 реда са ми напълно достатъчни. Картината се доизгражда от възприемащия и това е хубавото. Поздрав за първите четири!
  • хареса ми дсота при това
    приятно ме изненада
    но това :

    "Любов
    между момичето и момчето..."

    ми е излишно
    скапа ми отчасти кефа

  • Много сладко!
  • Що в турски ресторант бе, Вальо?
    Заради кадаифа, баклавата или дюнера?
    С намигване, а иначе ми хареса!!!

  • Поздрави , Вальо!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...