Като в приказка в нощта се срещнахме,
като в приказка се влюби в мен.
Сега със своите приказки в ковчежета
тихо бягаме от този град студен.
Наш'та обич е наяве невъзможна,
ала в приказка живеем ний, нали?
Нали измисляме си сънища отложени
и във сънищата с любовта летим.
И като приказка, понесена от вятъра
и сме герои приказни сега,
летим във приказката с полъха на лятото
и носим приказка измислена от любовта.
© Марияна Димитрова Всички права запазени