Като в приказка в нощта се срещнахме,
като в приказка се влюби в мен.
Сега със своите приказки в ковчежета
тихо бягаме от този град студен.
Наш'та обич е наяве невъзможна,
ала в приказка живеем ний, нали?
Нали измисляме си сънища отложени
и във сънищата с любовта летим.
И като приказка, понесена от вятъра
и сме герои приказни сега,
летим във приказката с полъха на лятото
и носим приказка измислена от любовта.
© Марияна Димитрова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
