Като в приказка в нощта се срещнахме,
като в приказка се влюби в мен.
Сега със своите приказки в ковчежета
тихо бягаме от този град студен.
Наш'та обич е наяве невъзможна,
ала в приказка живеем ний, нали?
Нали измисляме си сънища отложени
и във сънищата с любовта летим.
И като приказка, понесена от вятъра
и сме герои приказни сега,
летим във приказката с полъха на лятото
и носим приказка измислена от любовта.
© Марияна Димитрова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
