Като в разлъка...
Не ме е страх да те загубя. Не!
Съдбата тъй ни вкопчи с тази среща.
Живота ми разбира се ще спре,
и пак ще те изстрадам, като грешник...
Но казвам ти - не ме страх! Наистина!
Защото по-ужасно е да бъдеш ничия.
Без себе си. И аз да те измислям,
като робиня на болезнено обичане...
И как да съхраня онази вяра?
И как да я усещам, Боже? Питай ме!
Ни хората, ни дяволите знаят,
а ти, дори в крилата за излитане...
Не ме е страх да те загубя, чуваш ли?
Ужасна ми е болката от мъка,
че моята душа не ще те люби
ако сълзи се леят за разлъка...
Стихопат.
Danny Diester
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
