Като в разлъка...
Не ме е страх да те загубя. Не!
Съдбата тъй ни вкопчи с тази среща.
Живота ми разбира се ще спре,
и пак ще те изстрадам, като грешник...
Но казвам ти - не ме страх! Наистина!
Защото по-ужасно е да бъдеш ничия.
Без себе си. И аз да те измислям,
като робиня на болезнено обичане...
И как да съхраня онази вяра?
И как да я усещам, Боже? Питай ме!
Ни хората, ни дяволите знаят,
а ти, дори в крилата за излитане...
Не ме е страх да те загубя, чуваш ли?
Ужасна ми е болката от мъка,
че моята душа не ще те люби
ако сълзи се леят за разлъка...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов All rights reserved.
