Не ме е страх да те загубя. Не!
Съдбата тъй ни вкопчи с тази среща.
Живота ми разбира се ще спре, 
и пак ще те изстрадам, като грешник... 
Но казвам ти - не ме страх! Наистина! 
Защото по-ужасно е да бъдеш ничия. 
Без себе си. И аз да те измислям, 
като робиня на болезнено обичане...
И как да съхраня онази вяра? 
И как да я усещам, Боже? Питай ме! 
Ни хората, ни дяволите знаят, 
а ти, дори в крилата за излитане... 
Не ме е страх да те загубя, чуваш ли? 
Ужасна ми е болката от мъка, 
че моята душа не ще те люби 
ако сълзи се леят за разлъка...

Стихопат. 
Danny Diester