19.08.2010 г., 7:46 ч.

Като виното 

  Поезия » Любовна
570 0 3

Незнайна си,  моя молитва,

в самотност жажда те мори.

Съзирай в мен своята битка

и красноречие сподели!

 

От страх не умирай, магична

власт имаш с твоето вино.

Знам, от битовизъм боиш се,

спасение разливай, дано.

 

От днес, не от утре, завинаги

измами земната смърт.

В лазурен цвят вишнев завивай ме,

не е без плод  да знаеш светът.

 

Опивай ме безпрецедентно,

скръб или радост си ти?

Познах те - тъй пременена

си обич, която ще отлежи.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??