Като виното
Незнайна си, моя молитва,
в самотност жажда те мори.
Съзирай в мен своята битка
и красноречие сподели!
От страх не умирай, магична
власт имаш с твоето вино.
Знам, от битовизъм боиш се,
спасение разливай, дано.
От днес, не от утре, завинаги
измами земната смърт.
В лазурен цвят вишнев завивай ме,
не е без плод да знаеш светът.
Опивай ме безпрецедентно,
скръб или радост си ти?
Познах те - тъй пременена
си обич, която ще отлежи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
