Незнайна си, моя молитва,
в самотност жажда те мори.
Съзирай в мен своята битка
и красноречие сподели!
От страх не умирай, магична
власт имаш с твоето вино.
Знам, от битовизъм боиш се,
спасение разливай, дано.
От днес, не от утре, завинаги
измами земната смърт.
В лазурен цвят вишнев завивай ме,
не е без плод да знаеш светът.
Опивай ме безпрецедентно,
скръб или радост си ти?
Познах те - тъй пременена
си обич, която ще отлежи.
© Мариола Томова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
