Незнайна си, моя молитва,
в самотност жажда те мори.
Съзирай в мен своята битка
и красноречие сподели!
От страх не умирай, магична
власт имаш с твоето вино.
Знам, от битовизъм боиш се,
спасение разливай, дано.
От днес, не от утре, завинаги
измами земната смърт.
В лазурен цвят вишнев завивай ме,
не е без плод да знаеш светът.
Опивай ме безпрецедентно,
скръб или радост си ти?
Познах те - тъй пременена
си обич, която ще отлежи.
© Мариола Томова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
