Aug 19, 2010, 7:46 AM

Като виното 

  Poetry » Love
619 0 3

Незнайна си,  моя молитва,

в самотност жажда те мори.

Съзирай в мен своята битка

и красноречие сподели!

 

От страх не умирай, магична

власт имаш с твоето вино.

Знам, от битовизъм боиш се,

спасение разливай, дано.

 

От днес, не от утре, завинаги

измами земната смърт.

В лазурен цвят вишнев завивай ме,

не е без плод  да знаеш светът.

 

Опивай ме безпрецедентно,

скръб или радост си ти?

Познах те - тъй пременена

си обич, която ще отлежи.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??