(Моля, не бъркайте Лирическата героиня с мен...)
Бездънна си остана тишината,
подпряна на самотното ми рамо.
Предсмъртните целувки изкрещяха,
по устните ти бледи, мамо... Мамо!
Надвиснали, сълзите ми - капчуци...
прокапаха по тъжните ми длани,
които те прегръщаха до вчера,
а днес са на очите ти събрани.
И всички вопли в тихата ти стая,
не смогват да ми върнат живината,
с която ни даряваше... Онази, ...