Като вяра
(Моля, не бъркайте Лирическата героиня с мен...)
Бездънна си остана тишината,
подпряна на самотното ми рамо.
Предсмъртните целувки изкрещяха,
по устните ти бледи, мамо... Мамо!
Надвиснали, сълзите ми - капчуци...
прокапаха по тъжните ми длани,
които те прегръщаха до вчера,
а днес са на очите ти събрани.
И всички вопли в тихата ти стая,
не смогват да ми върнат живината,
с която ни даряваше... Онази,
с която дълго гони тъмнината.
Запалвам свещ сега... за да ти свети.
Не мога да те стопля вече, мамо...
Цветята, със които те облякох...
ще бъдат за изпращането... само.
Не мога да опиша тази мъка,
която бездушевно ме раздира.
От тази черна, пареща разлъка,
сърцето ми безритъмно ще спира.
Дълбоко ще запазя, като вяра,
завета... да съм твоето момиче.
Ще Бъда, мамо. За да те повтарям.
Защото ме научи... да обичам.
© Кремена Стоева All rights reserved.
