imperfect (Яна)
274 2097
3.03.2012 г., 20:04 ч.

Като за финал 

  Поезия
825 0 12

Като за финал

 

По мотиви от филма „Очите плачат различно”

 

 

 Не ме мъчи… Пусни ме да си ида.

Каквото и да кажеш и направиш,

говорено и сторено е вече.

Сама съм, няма друг. Не ти ли стига?

Знам, чувствата е трудно да забравиш,

но ето, аз си тръгвам. Надалече.

 

Не ще се видим. Не и твърде скоро.

Аз време ще ни дам да осъзнаем,

че всичко помежду ни беше фарс.

Отърсени от тежката умора,

навярно някой ден ще си признаем,

че болката, и тя е ценен дар.

 

Не ми мълчи. Стани и прегърни ме.

Не ме изпращай с поглед вледеняващ.

Аз май не бях към теб съвсем студена.

Когато се нуждаеш, намери ме

и помощ веднага ще ти окажа,

дори да бъда леко променена.

 

Е, хайде, тръгвам вече. Любовта ни,

макар и странна, беше си любов.

Ще се обаждат често стари рани

и вярвам, лесно няма да ни бъде,

но чувствата в безкрая ще отпъдим

със силата на някой порив нов…

 

 

http://www.youtube.com/watch?v=ZN5RDJFwI3I&feature=related

© Яна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря
  • Съпреживях!
  • Мария Благодаря много!
  • Страхотно изпят финал Хареса ми, Яни!
  • Благодаря, Елина! Много нови вдъхновения Ви пожелавам!
  • Стихотворението ти е хубаво и чувствено!Поздравления и от мен, Яна!
  • Благодаря, че прочетохте
  • И аз прочетох!
  • Благодаря, че споделихте, Нели И аз не считам това за най-силната си творба, но се вдъхнових от лентата с Христо Шопов и беше наложително да напиша нещо, за да излея емоциите си след края на филма
  • Чела съм и други твои стихове и знам, че можеш повече... Успех!
  • Благодаря Ви... за кой ли път Не подминавате нито една моя творба, винаги намирате време да коментирате написаното... а това е много градивно за един млад човек. Поздрави!
  • "Не ме мъчи… Пусни ме да си ида.
    Каквото и да кажеш и направиш,
    говорено и сторено е вече.
    Сама съм, няма друг. Не ти ли стига?
    Знам, чувствата е трудно да забравиш,
    но ето, аз си тръгвам. Надалече."

    Много образно и правдиво е пресъздадена картината на болящата раздяла...Чувствено и силно! Строфите са интересно построени! Харесах много!
    Поздравления, Яна!
Предложения
: ??:??