Като за финал
Като за финал
По мотиви от филма „Очите плачат различно”
Не ме мъчи… Пусни ме да си ида.
Каквото и да кажеш и направиш,
говорено и сторено е вече.
Сама съм, няма друг. Не ти ли стига?
Знам, чувствата е трудно да забравиш,
но ето, аз си тръгвам. Надалече.
Не ще се видим. Не и твърде скоро.
Аз време ще ни дам да осъзнаем,
че всичко помежду ни беше фарс.
Отърсени от тежката умора,
навярно някой ден ще си признаем,
че болката, и тя е ценен дар.
Не ми мълчи. Стани и прегърни ме.
Не ме изпращай с поглед вледеняващ.
Аз май не бях към теб съвсем студена.
Когато се нуждаеш, намери ме
и помощ веднага ще ти окажа,
дори да бъда леко променена.
Е, хайде, тръгвам вече. Любовта ни,
макар и странна, беше си любов.
Ще се обаждат често стари рани
и вярвам, лесно няма да ни бъде,
но чувствата в безкрая ще отпъдим
със силата на някой порив нов…
http://www.youtube.com/watch?v=ZN5RDJFwI3I&feature=related
© Яна All rights reserved.
