ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА
XVIII. Каторгата на самотата
Какво че безпределно жалих
изстрадалия днес човек,
щом и пресветите скрижали
забравил е от памтивек?!
Какво че проехтя лиричен
стихът ми като залп топовен,
щом пошлото душевен бич е
и фалшът на света ме трови?
Какво че като Жан Валжан
горях в житейски барикади,
щом в обръч на тъгата сам
поезията си изстрадах?!
Какво че бе за мен Козета,
а аз бях твоят мил Гаврош,
щом само в няколко куплета
бе моя за едничка нощ?!
Какво че като с алебарда
предателството ме прониза,
щом вече не откривах жар да
напиша новата си книга?!
Какво че в пътя ми всевечен
бе поривът към добротата,
от себе си щом съм далече –
в каторгата на самотата?!
02.09.2023 г.
© Владислав Недялков Всички права запазени