Катранена любов

 Как искам с думи да опиша

бушуващата болка в мен.

Опитвам се да мисля свише

на мъка съм обаче, в плен.

Листът ми е празен, бял...

Сенки тъмни хилят ми се злобно!

Обичам ли или е просто жал

по нещото изгубено, злокобно?!

Написвам дума, нежна и витална,

изваяна от онзи образ скъп.

А сенките задраскват я брутално,

крещят на лудостта ми - скръб!

О, милата, горката  - жалка!

Каква жена! Без капка чест!

Вдигни главичката си малка

и прогледни - не те обича днес!

Не ще обича те и утре, и вдругиден дори!

Плачи сега, ранена без достойнство

самоубивай се, бълнувай до зори!

Излишна си със смешното си войнство!

Ах, колко сили имам да се боря

за любовта си смачкана в калта!

Ридая, викам и се моля -

обичай мен, спаси от гибелта!

Очи подпухнали от сълзи.

Листът ми е пак раздран.

Думите размазани от кърви.

Вдишвам въздух от катран!