Катранена любов
Катранена любов
Как искам с думи да опиша
бушуващата болка в мен.
Опитвам се да мисля свише
на мъка съм обаче, в плен.
Листът ми е празен, бял...
Сенки тъмни хилят ми се злобно!
Обичам ли или е просто жал
по нещото изгубено, злокобно?!
Написвам дума, нежна и витална,
изваяна от онзи образ скъп.
А сенките задраскват я брутално,
крещят на лудостта ми - скръб!
О, милата, горката - жалка!
Каква жена! Без капка чест!
Вдигни главичката си малка
и прогледни - не те обича днес!
Не ще обича те и утре, и вдругиден дори!
Плачи сега, ранена без достойнство
самоубивай се, бълнувай до зори!
Излишна си със смешното си войнство!
Ах, колко сили имам да се боря
за любовта си смачкана в калта!
Ридая, викам и се моля -
обичай мен, спаси от гибелта!
Очи подпухнали от сълзи.
Листът ми е пак раздран.
Думите размазани от кърви.
Вдишвам въздух от катран!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Манипулирам Всички права запазени
!