Jan 28, 2015, 10:51 PM

Катранена любов

  Poetry » Love
930 0 1

Катранена любов

 

 Как искам с думи да опиша

бушуващата болка в мен.

Опитвам се да мисля свише

на мъка съм обаче, в плен.

Листът ми е празен, бял...

Сенки тъмни хилят ми се злобно!

Обичам ли или е просто жал

по нещото изгубено, злокобно?!

Написвам дума, нежна и витална,

изваяна от онзи образ скъп.

А сенките задраскват я брутално,

крещят на лудостта ми - скръб!

О, милата, горката  - жалка!

Каква жена! Без капка чест!

Вдигни главичката си малка

и прогледни - не те обича днес!

Не ще обича те и утре, и вдругиден дори!

Плачи сега, ранена без достойнство

самоубивай се, бълнувай до зори!

Излишна си със смешното си войнство!

Ах, колко сили имам да се боря

за любовта си смачкана в калта!

Ридая, викам и се моля -

обичай мен, спаси от гибелта!

Очи подпухнали от сълзи.

Листът ми е пак раздран.

Думите размазани от кърви.

Вдишвам въздух от катран!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Манипулирам All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...