7.09.2015 г., 13:14

Кавалери

805 0 11

Автобусът беше пълен със хора.

На седалките- само мъже.

Качи се жена, капнала от умора.

Носеше тежки чанти в ръце.

 

Огледа се плахо за място свободно.

Сведоха погледи всички мъже.

Подвуоми се един. С лице благородно.

Но и той безпомощно сви рамене.

 

"Свършиха кавалерите. Като пойните птички".

Промълви жената с болка в гласа.

"Не са, госпожо. Кавалери сме всички.

Просто няма свободни места".

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ник Желев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...