Автобусът беше пълен със хора.
На седалките- само мъже.
Качи се жена, капнала от умора.
Носеше тежки чанти в ръце.
Огледа се плахо за място свободно.
Сведоха погледи всички мъже.
Подвуоми се един. С лице благородно.
Но и той безпомощно сви рамене.
"Свършиха кавалерите. Като пойните птички".
Промълви жената с болка в гласа.
"Не са, госпожо. Кавалери сме всички.
Просто няма свободни места".
© Ник Желев All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
