Автобусът беше пълен със хора.
На седалките- само мъже.
Качи се жена, капнала от умора.
Носеше тежки чанти в ръце.
Огледа се плахо за място свободно.
Сведоха погледи всички мъже.
Подвуоми се един. С лице благородно.
Но и той безпомощно сви рамене.
"Свършиха кавалерите. Като пойните птички".
Промълви жената с болка в гласа.
"Не са, госпожо. Кавалери сме всички.
Просто няма свободни места".
© Ник Желев All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
