Казано простичко...
Аз знам, не съм единствена в света,
и ти не си, съвсем не си единствен,
но щом със теб открихме любовта -
останахме един за друг единствени.
Днес моят път и твоят са едно,
пътечка криволичеща и тясна,
посяхме даже заедно дърво,
децата ни край него да пораснат.
Обикнах простотата на деня,
все още съм с покривката на баба
и чергата от стари времена
стои постлана скромно вън на прага.
Какво ли друго трябва на човек,
две думи, но изречени със обич,
във стаята една горяща свещ
и Бог в сърцата, който да ни води.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Руми Всички права запазени
