30.05.2016 г., 11:26

Казус

572 0 9

Да, внезапно му поникна корен:

взе че влюби се във нечие небе.

По презумпция остава си свободен,

но свободен ли е всъщност или не.

 

Мислите го пращат право в ада.

Чувства как превземат му ума.

Обещават още обич за награда,

а награда трябва ли на любовта.

 

Да, неясен някак все остава края

и накрая няма кой да му прости.

От душата си ще му откъсне, зная,

но небе изхранва ли се със трохи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Да, внезапно ѝ поникна корен:

взе че влюби се във нечие небе.

По презумпция остава си свободна,

но свободна ли е всъщност или не.

 

Мислите я пращат право в ада.

Чувства как превземат ѝ ума.

Обещават още обич за награда,

а награда трябва ли на любовта.

 

Да, неясен някак все остава края

и накрая няма кой да ѝ прости.

От душата си ще му откъсне, зная,

но небе изхранва ли се със трохи.

пп. Във вариантите нека всеки намери своята гледна точка, според предпочитанията си :))

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...