30 мая 2016 г., 11:26

Казус

573 0 9

Да, внезапно му поникна корен:

взе че влюби се във нечие небе.

По презумпция остава си свободен,

но свободен ли е всъщност или не.

 

Мислите го пращат право в ада.

Чувства как превземат му ума.

Обещават още обич за награда,

а награда трябва ли на любовта.

 

Да, неясен някак все остава края

и накрая няма кой да му прости.

От душата си ще му откъсне, зная,

но небе изхранва ли се със трохи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Да, внезапно ѝ поникна корен:

взе че влюби се във нечие небе.

По презумпция остава си свободна,

но свободна ли е всъщност или не.

 

Мислите я пращат право в ада.

Чувства как превземат ѝ ума.

Обещават още обич за награда,

а награда трябва ли на любовта.

 

Да, неясен някак все остава края

и накрая няма кой да ѝ прости.

От душата си ще му откъсне, зная,

но небе изхранва ли се със трохи.

пп. Във вариантите нека всеки намери своята гледна точка, според предпочитанията си :))

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...