May 30, 2016, 11:26 AM

Казус

  Poetry
575 0 9

Да, внезапно му поникна корен:

взе че влюби се във нечие небе.

По презумпция остава си свободен,

но свободен ли е всъщност или не.

 

Мислите го пращат право в ада.

Чувства как превземат му ума.

Обещават още обич за награда,

а награда трябва ли на любовта.

 

Да, неясен някак все остава края

и накрая няма кой да му прости.

От душата си ще му откъсне, зная,

но небе изхранва ли се със трохи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Да, внезапно ѝ поникна корен:

взе че влюби се във нечие небе.

По презумпция остава си свободна,

но свободна ли е всъщност или не.

 

Мислите я пращат право в ада.

Чувства как превземат ѝ ума.

Обещават още обич за награда,

а награда трябва ли на любовта.

 

Да, неясен някак все остава края

и накрая няма кой да ѝ прости.

От душата си ще му откъсне, зная,

но небе изхранва ли се със трохи.

пп. Във вариантите нека всеки намери своята гледна точка, според предпочитанията си :))

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...