Да, внезапно му поникна корен:
взе че влюби се във нечие небе.
По презумпция остава си свободен,
но свободен ли е всъщност или не.
Мислите го пращат право в ада.
Чувства как превземат му ума.
Обещават още обич за награда,
а награда трябва ли на любовта.
Да, неясен някак все остава края
и накрая няма кой да му прости.
От душата си ще му откъсне, зная,
но небе изхранва ли се със трохи.
© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados