9.02.2008 г., 18:47 ч.

Казваш се Невъзможност 

  Поезия » Бели стихове
848 0 9

Казваш се Невъзможност.

Ела в моята стая. На топло

изсъхват сърцата ни.

(от снимки изрязани)

Лицата ти са много.

Казваш се Необходимост.

Залязвай безизгревно. С мен.

(в беззвездни нощи)

Очите ти измамливо искрят.

Казваш се Необратимост.

Бъди изначалният взрив.

(с нови вселени)

Ръцете ти подканят.

 

© Адриана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??