Казваш се Невъзможност.
Ела в моята стая. На топло
изсъхват сърцата ни.
(от снимки изрязани)
Лицата ти са много.
Казваш се Необходимост.
Залязвай безизгревно. С мен.
(в беззвездни нощи)
Очите ти измамливо искрят.
Казваш се Необратимост.
Бъди изначалният взрив.
(с нови вселени)
Ръцете ти подканят.
© Адриана All rights reserved.
/voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
