Бодлива съм била. И зла.
И не спестила думи,
които другите преглъщат.
Засядат ми -
лъжливите,
горчивите,
с лицемерие поръсените
думи.
Казват...
А казвам -
двете си ръце ще дам,
когато едната ми поискат
за опора чисти хора.
А казвам -
очите си изгледах
да търся
души добри.
И чакам светли думи.
Чакам.
Понякога и чувам.
Понякога и разцъфтявам.
© Мая Тинчева Всички права запазени