Килия No.6

Кой съм аз?

Кой си ти?

Аз съм Никой,

aми Вие?

Щрака се пак нещо.

Вратата на моя малък свят

Дворец!

Или пък е вдъхновението?

.

Идва пак.

Трака.

Идва... И още как.

Навътре в моята глава.

Аз.

Така знам.

Така показвам и доказвам,

че наистина съм Никой,

Че наистина правя Нищо

.

Да не се чудите?

Драги?

Заспахте ли?

Умряхте ли?

И вие ли чувате щракането?

И вие ли усещате хъркането?

И вие ли ще избягате през малкото

прозорче в тоалетната?

И вие ли ще се промушите през ръцете,

на стражата ръцете?

И вие ли сте грешни?

И вие ли ще поемете надолу по реката?

И вие ли ще се облечете?

Като свещеник ли ще се дегизирате?

Представете си: Стои там най-грешният

от грешните;

На корабчето, мълчаливо седнал;

Стоят около него други души,

много ъгли.

Слепи души.

Мъртви души,

гледат, говорят, шумят, щракат;

Изведнъж течението се засилва,

корабчето се клатушка.

Вятърът започва да им се кара.

Пука, щипе, боли, вика!

Наляво, Наляво.

Наляво, Надясно.

Нагоре и пак Нагоре!

Леките души са в шок.

В паника нечовешка,

не-лека;

Нелека.

Идват при Свещеника, е

при дегизирания?

Не, прощавай, друже,

беше обратното!

Искат прошка,

Изповед искат.

Източен химн.

Западна гримаса.

Причастие чакат!

Ами Грешният?

Какво за него?

Кой е той?

Къде е?

Кога ще знае какво

да каже?

Душите се молят.

Ама, моля Ви се,

плачат!

Реват.

Като в сън е вече всичко.

Кой съм Аз?

Кой си Ти?

Кои сте Вие?

И впрочем, кажете наистина

кой сте Вие?

Шегата настрана,

времето тече, нали така?

И какво става със загубените

Души? С Душите какво става?

Като на корабчето,

Спомняте ли си?

Свещеникът е изричал обидни слова.

Мръсни слова,

жадни слова.

Грешникът е актьор,

най-грешният от грешните.

Помогна,

изслуша,

помилва,

целуна, докосна

и с усмивка разсея Бурята.

Пак се питаме какво да правим?

Кой съм Аз?

Кой е този?

Тази какво прави тук?

Как стигнахме до Брега?

Какво правим от тук!

Натам?

Че нали вече имаме Прошка?

Добре, приказно!

Чудесно, имаме изповед.

Грешният има изповед.

Грешният има повод,

грешният има низост,

грешният ще опише,

ще възхвали Низкото.

Сега!

Кой съм Аз?

Кои сме ние?

Какво правим в отдалечения

Замък?

Защо сме образи,

които държат в плен други?

Защо сме животни,

които се хранят с невинност?

Невинност, която нази не принадлежи?

Защо сме осверипели?

Защо сме забравили Грешника?

Нима така лесно сме се отървали

от конците,

от ноктите,

от ръцете,

от словата,

от очите

на Спасителя.

Кое е Аз?

Кое е То?

Кои сте Вие?

Защо Ви говоря?

Защо им говоря?

Как мина на Кораба?

Като Ковчег ли бе?

Как мина след това?

Кой свали булото?

Имаше ли було?

Имаше ли смях?

Имаше ли кикот?

Грешникът какво направи?

Конят му къде беше?

Кой препъна се в земята?

Къде избяга Клариса?

Писмата ми са до нея!

Писмата ми са за нея

Мислите ми са насочени

не към нея,

а вътре в нея.

Имам ли име?

Какво е името?

За какво е името?

На кого му трябва?

Lovelace?

Защо?

Какво е това?

За кого е това?

Много ли се смя?

Много ли се смях?

Избяга ли?

Помислете си.

Избяга.

Избягах.