Matussael (Димитър Дянков)
29 179
14.05.2005 г., 14:17 ч.

Кино 

  Поезия
1744 0 12
                                                   на жена ми

Седяхме неми и притихнали
в дълбоките оранжеви кресла.
Завесата бе вдигната
и огледалото отсреща многоцветно
разказваше.
Ти може би мечтаеше да бъдеш ТЯ,
а аз пък ТОЙ. И ето - някак неусетно
във мрака на шестнайсетия ред
почувствахме,
че вместо нас тук се спотайват двама
съвсем несъвършени, лоши същества.
Дотолкоз грешни, че онези от екрана
за миг намразиха житейската им грозота.

Два часа, две сълзи и две минути
до изхода за да се доберем.
С две думи, казани едва дочуто
ти се притисна изведнъж до мен.

Навън бе шумно, слънчево и кално.
Кола опръска незакопчания ми сив балтон.
Ти се разсмя, а аз нахално
те зацелувах под един балкон...

И бяхме лудо живи - дишахме, вървяхме.
Това бяхме НИЕ! И сега
платното бяло ни завиждаше,
че тъй за кратко бе на "ние" със света.

© Димитър Дянков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за топлите отзиви!
  • И мен ме стисна за гърлото носталгията! Прекрасни бяха ония години!Поздрави!
  • Много е хубав стиха ти!Поздравления!
  • Със сигурност твоята съпруга е "Единствена"-та за теб.
    Поздравления за теб и за Нея - причината този красив стих да съществува!
  • Абе иска ми се, ама вече ги няма онези кина с претъпканите салони, но пък има други не по-малко хубави неща. Като например този сайт и вас. Благодаря ви!
  • Не искаш ли да се върне онова време..."под балконите"??..толкова романтично....
  • Хареса ми, завладяваш с приятното чувство, май че ще трябва да ходим по - често на кино. Поздрав!
  • Непринудено и хубаво- много свежо и малко носталгично- не знам как го правиш много ми харесва!
  • Истината е, че това беше преди доста години...
  • има нещто носталгично, нещо, хм, уютно в това стихотворение. хубаво е, точно все едно си на кино и гледаш нещо от типа на "Когато Хари срещна Сали"................
  • Аз също се радвам, че ти е харесало.
  • Моето уважение за този стих. Харесва ми как разказваш. И се радвам, че се срещам с твой стих!
Предложения
: ??:??