18.02.2011 г., 16:28 ч.

Кипи Апостолската кръв 

  Поезия » Гражданска
566 0 2
Тук всеки ден множат се като риби
очи отчаяни и съкрушени.
И чувстват се като "свободни" роби
измамени и унижени.

И сякаш някой под краката им издърпа
пътечката на техните мечти.
Надеждите им, куче зло раздърпа,
а дните им потънаха в лъжи.

Народ със свити от печал сърца,
навел глава, потъващ във земята.
Угасват всеки ден слънца
и чужда реч се носи по полята.

И някъде далече в мрака,
кипи Апостолската кръв.
Едва ли знаел е юнака,
че тук безчестният ще бъде пръв.

И само той остава да ридае
в отвъдното за своя род.
Управник, чужденец нехае
ще оцелее ли един народ!?

© Явление Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??