Кипи Апостолската кръв
очи отчаяни и съкрушени.
И чувстват се като "свободни" роби
измамени и унижени.
И сякаш някой под краката им издърпа
пътечката на техните мечти.
Надеждите им, куче зло раздърпа,
а дните им потънаха в лъжи.
Народ със свити от печал сърца,
навел глава, потъващ във земята.
Угасват всеки ден слънца
и чужда реч се носи по полята.
И някъде далече в мрака,
кипи Апостолската кръв.
Едва ли знаел е юнака,
че тук безчестният ще бъде пръв.
И само той остава да ридае
в отвъдното за своя род.
Управник, чужденец нехае
ще оцелее ли един народ!?
© Явление All rights reserved.