Feb 18, 2011, 4:28 PM

Кипи Апостолската кръв 

  Poetry » Civilian
610 0 2
Тук всеки ден множат се като риби
очи отчаяни и съкрушени.
И чувстват се като "свободни" роби
измамени и унижени.

И сякаш някой под краката им издърпа
пътечката на техните мечти.
Надеждите им, куче зло раздърпа,
а дните им потънаха в лъжи.

Народ със свити от печал сърца,
навел глава, потъващ във земята.
Угасват всеки ден слънца
и чужда реч се носи по полята.

И някъде далече в мрака,
кипи Апостолската кръв.
Едва ли знаел е юнака,
че тук безчестният ще бъде пръв.

И само той остава да ридае
в отвъдното за своя род.
Управник, чужденец нехае
ще оцелее ли един народ!?

© Явление All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??