Feb 18, 2011, 4:28 PM

Кипи Апостолската кръв

  Poetry » Civic
785 0 2
Тук всеки ден множат се като риби
очи отчаяни и съкрушени.
И чувстват се като "свободни" роби
измамени и унижени.

И сякаш някой под краката им издърпа
пътечката на техните мечти.
Надеждите им, куче зло раздърпа,
а дните им потънаха в лъжи.

Народ със свити от печал сърца,
навел глава, потъващ във земята.
Угасват всеки ден слънца
и чужда реч се носи по полята.

И някъде далече в мрака,
кипи Апостолската кръв.
Едва ли знаел е юнака,
че тук безчестният ще бъде пръв.

И само той остава да ридае
в отвъдното за своя род.
Управник, чужденец нехае
ще оцелее ли един народ!?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явление All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...