Кислородна стая
(на Насето)
Ти затвори телефона - вече липсва ми
слънчевото хапче за веселие.
Липсва ми магията на допира
на твоите ръце незадължаващи,
на твоите гърди възпламеняващи -
как да ти го кажа?
Обожавам те -
кълна ти се, че беше непредвидено,
кълна ти се, че правя невъзможното,
за да имаш кислородна стая някъде,
някъде прикрита във пространството,
където мен ме няма. Мен ме няма.
Нуждая се от самообладание -
да мога да погледна вътре в себе си -
целият ми свят да бъде слънцето -
ти да си единствено зависима.
Нуждая се, но няма да успея.
Mисля, че съм влюбен във очите ти,
очите ти са хапче за веселие.
(Дано да няма други забелязали.)
Страх ме е от силното обичане,
от цялото натрапчиво обсебване,
от ревности, заблуди и преследване.
Страх ме е, но с тебе е различно.
Признавам си дори, че ти си повече
от всичките мечти и пожелания -
обичам те, каквото и да правя.
Затова не ми затваряй телефона,
за да търсиш кислородната си стая...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
