10.01.2016 г., 19:57

Китара

1.1K 1 1

Ще отлетя далеч,
само аз и моята китара.

 

Ще бъдем само двама -
аз и тя - моята беззвучна дама.

 

И ще бъдем щастливи
в нашият рай от плуващи
в небето думи,
от струните ѝ ще свистят искри,
а тя ще се превива като върба
и под ръката ми ще плача.

 

Цялата зала ще се облива 
от страдалните ѝ звуци.

 

И ще бъдем щастливи -
само аз и тя - 
беззвучната ми дама.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Бихте ли се обосновали по точно? Ще се радвам да чуя аргоментите Ви.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...