Jan 10, 2016, 7:57 PM

Китара

1.1K 1 1

Ще отлетя далеч,
само аз и моята китара.

 

Ще бъдем само двама -
аз и тя - моята беззвучна дама.

 

И ще бъдем щастливи
в нашият рай от плуващи
в небето думи,
от струните ѝ ще свистят искри,
а тя ще се превива като върба
и под ръката ми ще плача.

 

Цялата зала ще се облива 
от страдалните ѝ звуци.

 

И ще бъдем щастливи -
само аз и тя - 
беззвучната ми дама.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

  • Бихте ли се обосновали по точно? Ще се радвам да чуя аргоментите Ви.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...