Китка, китка магданоз
Таман събух галошите и стъпих боса
в недоопосканите зарзавати...
Таман да скубя хванах стрък от магданоза -
консерви щях да правя от домати...
Кат в някой трилър малинака се разтвори,
един от там подаде си мустака -
хем комбали върти, хем смига, хем говори:
"Аз - кай - ще те крада! Ей, ся те мятам!"
Тъй се стресирах, че се лашнах в зеленчука!
Краката ми омекнаха на гума,
акъла (дет го нямам) фръкна и изкука -
ни хък, ни мък, ни мисла, ни пък дума.
Как тъй ще ме краде?! Той в ред ли е с акъла?
Че аз буркани имам да варя!
Прасето не е яло - трябва да му хвърля,
козите мене чакат да ги прибера.
Пък оня се приготвя, гледам, със чувала,
облизва си мустака, цели мерник -
досущ тореро от корида го докарва...
Хептен ме паниката, значи, перна!
И почнаха се дислокации в лехата -
по тъча бягам - той обхожда фланг.
Той - две напред, аз - в две назад плета краката -
без малко „Танц със саби“ от Хачатурян!
От зор на фронта, смъкна ми се чак полата.
Галошите - един натъй, един насам.
Хептен бербат направихме го зарзавата -
готов гювеч и плаче за буркан.
Добре добарах в таз патаклама търмъка
и оферирах да го десенирам на райе,
та мераклията безславно се измъкна
и се отказа точно мен да ме краде...
От бойното поле се връщам с китка магданоз -
същински съм военен ветеран.
Не се предадох в плен! Какво си мисли тоз?!
Тъй лесно се не давам аз! Но пасаран!
Радост Даскалова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
!!!!!!!! 
хаха. Докато зацепя какво е майданос
