Китка, китка магданоз
Таман събух галошите и стъпих боса
в недоопосканите зарзавати...
Таман да скубя хванах стрък от магданоза -
консерви щях да правя от домати...
Кат в някой трилър малинака се разтвори,
един от там подаде си мустака -
хем комбали върти, хем смига, хем говори:
"Аз - кай - ще те крада! Ей, ся те мятам!"
Тъй се стресирах, че се лашнах в зеленчука!
Краката ми омекнаха на гума,
акъла (дет го нямам) фръкна и изкука -
ни хък, ни мък, ни мисла, ни пък дума.
Как тъй ще ме краде?! Той в ред ли е с акъла?
Че аз буркани имам да варя!
Прасето не е яло - трябва да му хвърля,
козите мене чакат да ги прибера.
Пък оня се приготвя, гледам, със чувала,
облизва си мустака, цели мерник -
досущ тореро от корида го докарва...
Хептен ме паниката, значи, перна!
И почнаха се дислокации в лехата -
по тъча бягам - той обхожда фланг.
Той - две напред, аз - в две назад плета краката -
без малко „Танц със саби“ от Хачатурян!
От зор на фронта, смъкна ми се чак полата.
Галошите - един натъй, един насам.
Хептен бербат направихме го зарзавата -
готов гювеч и плаче за буркан.
Добре добарах в таз патаклама търмъка
и оферирах да го десенирам на райе,
та мераклията безславно се измъкна
и се отказа точно мен да ме краде...
От бойното поле се връщам с китка магданоз -
същински съм военен ветеран.
Не се предадох в плен! Какво си мисли тоз?!
Тъй лесно се не давам аз! Но пасаран!
Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
!!!!!!!! 
хаха. Докато зацепя какво е майданос
