14.02.2007 г., 19:13

Китка обич

1.4K 0 7

Светя с светлината на зорница,

стъпвам леко като самодива.

В въздуха летя с криле на птица,

ручей бистър в мене се излива.

Моят глас отеква в планината.

Всяка твар се сепва, преродена.

Спира своя кръговрат Земята

и ликува цялата Вселена.

Шарени венци за тебе свивам

и в съня ти пламенно танцувам.

Нежно с тялото си те завивам.

Устните ти алени целувам.

Скитам се по горските пътеки.

Свиря с вятъра, с дъжда пътувам.

С китка обич аз дарявам всеки,

че без нея другото не струва.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Кашукеева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...