14.02.2007 г., 19:13

Китка обич

1.4K 0 7

Светя с светлината на зорница,

стъпвам леко като самодива.

В въздуха летя с криле на птица,

ручей бистър в мене се излива.

Моят глас отеква в планината.

Всяка твар се сепва, преродена.

Спира своя кръговрат Земята

и ликува цялата Вселена.

Шарени венци за тебе свивам

и в съня ти пламенно танцувам.

Нежно с тялото си те завивам.

Устните ти алени целувам.

Скитам се по горските пътеки.

Свиря с вятъра, с дъжда пътувам.

С китка обич аз дарявам всеки,

че без нея другото не струва.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Кашукеева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...