Китка обич
Светя с светлината на зорница,
стъпвам леко като самодива.
В въздуха летя с криле на птица,
ручей бистър в мене се излива.
Моят глас отеква в планината.
Всяка твар се сепва, преродена.
Спира своя кръговрат Земята
и ликува цялата Вселена.
Шарени венци за тебе свивам
и в съня ти пламенно танцувам.
Нежно с тялото си те завивам.
Устните ти алени целувам.
Скитам се по горските пътеки.
Свиря с вятъра, с дъжда пътувам.
С китка обич аз дарявам всеки,
че без нея другото не струва.
© Лилия Кашукеева All rights reserved.
