14 feb 2007, 19:13

Китка обич

  Poesía
1.4K 0 7

Светя с светлината на зорница,

стъпвам леко като самодива.

В въздуха летя с криле на птица,

ручей бистър в мене се излива.

Моят глас отеква в планината.

Всяка твар се сепва, преродена.

Спира своя кръговрат Земята

и ликува цялата Вселена.

Шарени венци за тебе свивам

и в съня ти пламенно танцувам.

Нежно с тялото си те завивам.

Устните ти алени целувам.

Скитам се по горските пътеки.

Свиря с вятъра, с дъжда пътувам.

С китка обич аз дарявам всеки,

че без нея другото не струва.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Кашукеева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....