14 февр. 2007 г., 19:13

Китка обич 

  Поэзия
1139 0 7

Светя с светлината на зорница,

стъпвам леко като самодива.

В въздуха летя с криле на птица,

ручей бистър в мене се излива.

Моят глас отеква в планината.

Всяка твар се сепва, преродена.

Спира своя кръговрат Земята

и ликува цялата Вселена.

Шарени венци за тебе свивам

и в съня ти пламенно танцувам.

Нежно с тялото си те завивам.

Устните ти алени целувам.

Скитам се по горските пътеки.

Свиря с вятъра, с дъжда пътувам.

С китка обич аз дарявам всеки,

че без нея другото не струва.

© Лилия Кашукеева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??