9.01.2018 г., 8:42

Китсуне

446 1 2

Лицето - издължено,

стърчащ - носът,

очите - лед студени

и заразителен - смехът.

 

Девическа походка,

душа - по-древна от света,

изглежда мила, кротка,

а всъщност е змия.

 

Мъжете покорява

със чар и древен ген,

инстинктът надделява

и те попадат в плен.

 

За тях е хубавица

със стройнички крака,

а всъщност е лисица

във тяло на жена.

 

Където и да иде,

я следват рой беди,

природата си хищна

не може да сдържи.

 

И чувствена, и груба,

и примитивно зла,

със похот тя погубва

човешката душа.

 

Не е Лилит, ни Ева,

ни древно божество,

съвсем пък - Свята Дева,

над мрака тържество.

 

Животно в чужда кожа,

с магия взело дар -

да е в човешко ложе

и на човека - цар..

 

8.01.2018

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...